И на теб говорих, и на всички, на които все още не е омръзнало да четат тук (на мен май че започва).
По-просто ли? Заповядай (макар че някой вече ме упрекна тук, че очевидности говоря...).
Трезвеенето е ПЪТ от болестта към здравето, нали?
Защо трезвеем? За да живеем, нали?
За да живеем истински живот, пълноценен, тоест такъв, в който има място за многото ценности (също и синьото небе – нали оттам тръгна разговорът) – една от тези ценности, важна, но НЕ ЕДИНСТВЕНА, е и взаимопомощ в рамките на АА. Нали? Сложно ли е?
Следователно: смисълът (целта) на трезвеенето е възстановяването, а не самото трезвеене като самоцел. Затова съм съгласна с Новагодин в това отношение.
Програмата на АА ни трасира пътя, затова е толкова важна. Но ако само до нея свеждаме смисъла на живота (т.е. ако тя е “всичко”), това означава да отхвълим всички други важни неща, че в този живот няма място за тях. Значи – това не е пълноценен живот.
И още:
“Имам чувството, че в разговора липсва духовноста на АА, а тя за мен е всичко!”
За мен духът на на АА е нещо много важно, той до голяма степен определя отношението ми към света. Но ако “духовността на АА” в разговора разбираш като общуване с цитати от Голямата книга, то, действително, предпочитам по-самостятелно изразяване на мислите.
Но съм напълно убедена, че в изказванията ми няма да намериш нищо, което да е в противоречие с програмата на АА. Дори ако излизат извън нея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите