Дано не прозвучи много еретично на някой моралист...
мислех си че има мъже които не искат семейство, нито обвързване с жена в битовия смисъл на думата, но биха били щастливи да имат дете. Предполагам че не биха отказали да му дават издръжка и т.н. ако няма емоционален ангажимент към майката.
В крайна сметка много разведени двойки стигат до същия статут, само дето първо си късат нервите иси вадят душата един на друг. Не е изключено и да са се оженили заради неосъзнатото си желание за дете и после реалността да е лъснала.
Само дето не знам къде точно можеш да го срещнеиш такъв мъж...
Иначе съм чувала не едно изказване на мъже именно в такъв смисъл, включително и на зрели такива, стабилни и т.н.
то и твоято идеья може да разбуни духовете та се надявам да не ме нападнат като че кой знае какво съм казала.
Просто ако има начин още един човек да има грижата, макар и не пряко за твоето детенце, това е ценно за него, без да те обвързва тебе или другия която би била компромис и за двамата. Бракът е изкуство, а щастливия брак си е направо шедьовър. Родителството в нашето време вече може да бъде нещо отделно.
Пожелавам ти много късмет.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите