ох додо, знаеш ли - никоя от нас не подценява проблемите на майките, всички имаме сестри, братя, приятелки и колежки, знаем какви са техните тревоги, но знаете ли вие как ние копнеем да имаме тези тревоги - кой да прибере детето, кой да го заведе на баба му, как да се приготви за училище! Наистина са сериозни и отговорни неща - та това е най-важното в живота децата. Сигурно, ще ми кажете сега "Какво знаете вие за децата?"

Да, не знаем! Нищичко не знаем. Но бихме си дали половината живот за да научим. ...

Но и вие нищо не знаете за това което изпитваме ние .. Уверявам ви ...

Да знаеш, че всичко което става с живота ти е вън от твоя контрол, усещането че си наказан незнайно защо, заспиваш и ставаш с този въпрос - защо аз? Не знаеш нищо за утре. Знаете ли вие какво е да се прибирате в един тих дом, в който напрежението витае във въздуха? Да не виждаш смисъл в нищо, което правиш. Да не можеш да се зарадваш на празниците. Не можеш да заспиш по цяла нощ, а плачеш, мечтаейки непрекъснато да те буди бебешки плач и да примираш от умора от грижи по най-красивото същество на земята. Да не можеш да се концентрираш на работното си място, защото очакваш хормоналните резултати или резултатите от поредната спермограма. Да не можеш да излезеш от работа и да се притесняваш да дадеш обяснения защо. Да се чудиш как да отговориш на въпросите:"колко станаха твоите вече, сигурно са големи?" Да усещаш как времето лети, а за теб е спряло, как годините отлитат и нищо не можеш да направиш... Как в един момент се чудиш за какво живях ...
Да събереш сума от 6000 лева срещу 25% надежда ... и да събереж кураж след неуспеха да се изправиш и да започнеш отново. И след всичко това да успееш да бъдеш същата добра съпруга ....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите