При нас положението е плачевно, правим секс и аз не знам колко рядко, 1 път в месеца, понякога и по-рядко...При нас вината е изцяло в мене, омъжих се за мъж който ми е много добър приятел, но изобщо не ме привлича сексуално, преди да се оженим все още имаше надежда за нас, но напоследък нещата станаха много зле.....Просто в един момент си казах , каква пък толкоз, ние се разбираме, допълваме се, споделяме си всичко, държим се за ръце ( от 3 години сме заедно), е секса не върви, но какво , нека си направим бебенце, да си осмислим живота.... Но след като 1 година вече опитваме и бебето не става вече нямам никакво желание за секс с този човек, направо се плаша. Понякога се чудя дали не беше по-добре първо да отидем на сексолог преди да започна да лекувам хормоналния си проблем, заради който нямам овулация ?!? От следващия месец започвам да пия лекарства за стимулиране на овулацията, а направо не мога да си представя да правя секс с мъжа ми.....Чувствам се напълно използвана..Сексът ни е еднообразен, лишен от всякаква романтика, за музика и дума не може да става, защото той не може да се концентрира.....През последните години той доста няпълня и понеже и члена му е около 10 см.в ерекция изобщо не ме задоволява, защото заради килограмите сякаш окъся още повече....И на двамата ни е много тежко, опитах да поговоря с него, да му покажа че се чуствам неудовлетворена, да го накарам да се замисли, но стана още по-зле....При нас един полов акт протича по следния начин: изкъпваме се, тоя ляга и аз му правя френска любов около 5 минути ( това много го възбужда) след това той влиза в мен и след около 5 минути свършва, след това ме стимулира с ръка и аз свършвам и това е ....Накрая се чуствам толкова разочарована, че ми се плаче...
Простете за натуралната история, бих се радвала да споделите какво мислите!
Мира