Светлината я губим понякога, моя смела приятелко, но вече не ме е страх от тъмното, защото знам, че вие сте дори и там...Ще протегна ръка и някой от вас ще я поеме...дори да не виждам къде стъпвам, ще мога да вървя...със препълнено сърце.
Винаги си била до мен и знам, че винаги ще бъдеш, колкото и километри да ни делят. Както и аз ще вляза винаги в тъмното за теб...каквото и да ме очаква там. Когато сърцата станат две, светлината просто сама ги намира...Благодаря ти!

Слушам в момента Любе и си мисля за теб...
Прегръщам те с обич!

tutto che ti serve e l'amore