Благодаря ти за всичко, което ми даваш, моя вълшебна пръчице! Аз също ще се моля на звездите този прекрасен сън да не свършва никога! Да те има теб, да ни има нас, и всичко прекрасно, което ни свързва!
От месеци животът ми е различен. Благодаря ти, че ми даде онова чувство, от което имах такава животоспасяваща нужда, и то толкова чисто, безприкословно и възвисено. Не само защото ти си част от него, а и защото го даде на всички нас!
Обичам те!

С това разкошно стихче ме улучи право в сърцето...Знаеш ли, никога не се бях замисляла да правя аналогия между поезия и личност.
Но сега ще поплача на рамото ти с едно друго стихче, прелетяло вековете, което винаги е било най-близо до душата ми.....

Край извора от жажда ще загина,
до огъня треперя вкоченен,
в родината си сякаш съм в чужбина,
съвсем съм гол и царски пременен.

Усмихнат плача, чакам без отрада,
могъщ и слаб в един и същи час,
от радостта не чувствувам наслада,
добре приет и нежелан съм аз.

Франсоа Вийон

tutto che ti serve e l'amore