Религиите, при цялата ми непоносимост към тях, са нещо... много сложно. Нещо като натурфилософията, която е прабабата на естествените науки. Направо са си пра-пра-баби на натурфилософията. В тях, освен някакви морално-филосовски възгледи за това, как би трябвало да е уреден светът, влиза и вечният човешки опит да обясни природата около себе си.

Наскоро писах в друг клуб, че има анропологически доказателства, за възникване на морал, някъде на възраст 1.8-2 милиона години. Това е хомо хабилис - първият носещ титлата хомо май, но повече сръчен маймуняк, отколкото нещо наподобяващо сапиенса. За слово изобщо не може да иде реч (сори за тавтологията) - за него няма доказателства да се е появило дори при наследника му - хомо еректус. Въпрос на наличие на една малка костица, даваща ни възможност да артикулираме сложни звуци, липсваща или много малка при сегашните ни братовчеди - човекоподобните, а и при част от прародителите ни.

Та, археолозите са намерили кокали, измежду които и запазен череп от въпросния Урко, който е датиран (по костни признаци - сраствания и други подобни) умрял някъде на около 60-70 годишна биологична възраст. На черепа му е нямало нито един зъб. Животно без зъби не оцелява.
За тоз маймуночовек обаче явно са полагани грижи от страна на племето/стадото, което означава само едно - наличие на морал. А има ли морал - има и религия (идеология някаква, както щеш я кажи). Има предвиждане на бъдещето, има мечти. И съответният маймун като едното нищо се е излягал вечер, с поглед вперен в звездното небе, надавайки ухо на рева на саблезъбия тигър в саваната и е мечтал за град чиито порти са отворени за всички денем, а нощ не ще има там.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите