Re: неизвестното Индия / Контакти / Споделено

Навремето, когато много от по-възрастните ми роднини бяха живи и вкъщи все още купувахме вестници.

Баба Велика, бабата на братовчед ми, дето ми е най-близкият приятел от 3-годишна възраст и до ден днешен, нищо, че от 25 години живее в Испания, отмъкна ми първото гадже през 87-ма, и чиято къща е от другата страна на кръстопътя, както казват при нас, редовно ни посрещаше, когато си отидем на село. Тия ходеници бяха както и сега - минимум един път месечно. Тръгвайки си от София винаги натоварвахме по един куп вестници, които бяхме купували през този период. Майка ми, като убедена кулашка щерка купуваше "Дума", а баща ми, като политически неиндокриниран полковник, купуваше "24 часа", "Труд" и "Сега". А, и "Еврофутбол", като Тото 1 запалянко. Та, събираха се средно около 3 вестника на ден, което за месец си правеше сериозна купчина, която заминаваше на село - там от стар вестник винаги има нужда.

И баба Велика редовно идваше вкъщи и питаше майка - Миче, вестници носите ли, да взема да почета?
Носим лельо Велико, винаги отговаряше майка, ама нали знаеш, че са стари, отпреди месец.
Нищо, нищо - винаги пък казваше баба му на братовчед ми, те за мен са нови. И после и двете се смееха.

Та те така с "преснотата" на информацията.
То и Нютон е открил закона за гравитацията преди много години, ама го научаваме чак като тръгнем на училище.