ама вече няма вакли юнаци
Кара Кольо
Младо вино в стари бъчви сидеше,
сидеше йоще думаше :
Ой ви вази вряли пържоли,
вряли още дъхави,
дъхави чак ароматни!
Де е Кара Кольо ?
Кара Кольо -Змеят !
Змеят още Горянинът!
Змейовете що-Царю му викат,
гората що поклон му сторва.
Мен ма в младост да пресуши,
вас биля да ва неброи!
Да сгреем сила в юнака,
юнака йоще Българский!
Да скочи кат Хала!,
Хала Мустаката!
Че на потеря да ревне!
да ревне с сила юнашка,
от кръвнишки очи огън да рукне,
да пали всичко-да гори!
Да гори още очисти,
потури да им изгори,
ятагани да им стопи!
И кога си дома дойде,
мустак хайдушки засуче,
везан колан да препаше,
бяла риза конопена,
па на мегданя се да завърти,
моми на хоро да огледа,
огледа още загледа.
Кат агне от хоро мома да грабне
на селска чешма на рамо занесе,
на овчар чеверме по GSM да зарача,
да заръча още с SMS да плати.
Да пищи,опищява мома селото,
да пищи колкото да не и без хич
гердан пендари кога тежест почувства,
тихо па кротко да се вразуми.
Пейни ми,пейни овчарче,
дай глас на таз гайда,
пей и нареждай да знаят,
кога се мома женила,
как вода се в река спряла,
спряла да я погледа,
нозете да и погледа,
балкона да и огледа .
|