Разказвала съм го тук тоя случай. Омъжена от две години, бременна в шестия месец, чакам автобус. Внезапно голямата ми любов от училище насреща. От различни градове, не сме се виждали осем години, минало. И пада на колене! Хората гледат! Любов! Да се омъжа за него! Моментално си спомних какво беше. Обаче вече не беше така. Не беше водещо състоянието ми на жененост или бременност, и хората не виждах, така изтръпнах, там бяхме само аз и той. И - знаех, че е минало. Не знам как да го обясня. Не е до липса на любов, то чувството може и да си го има. Но да не искаш да си с този човек. Мил ти е, свиден, но живота напред не го искаш с него. Понякога шанс има, и се случват чудесни срещи, и хубаво бъдеще. Но ако единият го усеща като отминало, значи е минало. Когато хората се променят заедно, се променят в един такт, в една посока. Когато си живеят поотделно, се променят различно и често онова, което им е давало трепет и топлина в предишен момент, вече не им носи същото. Във всеки случай като съвет /ако ти трябва и се чудиш или де да знам защо е темата/ - аз ако обичам някого от минал момент и ми се иска да съм с него, ще опитам! Пък каквото ще да става.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

/Поправих годините, че грешно ги бях сметнала./

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Bezsynna на 17.11.17 21:50.