Аха. Разбирам. Вярно е, че като се загледаш в чуждата логика за нещата, се замисляш. Но! Човек може да намери нещо полезно за себе си и да го възприеме само ако не противоречи на собствените му принципи. Ако не си отвътре пробивен и нахален непукист, можеш само да си кажеш - ами браво, бива си го човекът, евала, че се справя. И толкова. Аз като се знам, че не мога, няма какво да се самоизмъчвам, че не ми се е получило като на някой друг. Наистина ме дразнят тези книги, потресена съм, че по книжарниците цеееели раздели са само с такива. Но нека. Чета, гледам някоя лекция в интернет, разузнавам си, любопитствам, не е като да кажа - ау, в никакъв случай не го ща това. Малко е на фона на всичкото произведено, но като за поглед по нещата става. Колкото да видя какво мислят и правят другите. Ако мога да взема за себе си нещо полезно - добре. Но дотук или попадам на неща, дето имам чувството, че от десетгодишна ги знам и авторът ми ги сервира като открития все едно съм малоумна, или на неща, дето са ми абсурд да ги следвам. Книгите може и да помогнат на някого. Но си мисля, че примерите в живота са достатъчно много, за да се замисли човек дали постъпва добре и полезно за себе си или не и ако му е възможно, да промени нещо. Всички сме си събрали някакви изводи и без книги, пълно е хора наоколо, с хора живеем. Може би синтезираният начин на представяне под формата на книга е за тези от нас, които не се замислят много по света наоколо и се налага друг да им го натресе наготово с изречения. Не ти е хрумвало нещо - намираш го в книга и хоп, нещо се пречупва. Сигурно се случва. Но трябва да ти е дадено отвътре да си такъв, просто да не си го извадил. Като не ти е дадено - все тая. Може би понеже лично съм живяла в различни среди и покрай работите си съм виждала всякакви хора, и целоживотно предизвиквам някакво доверие да ми се казват и разказват случки и съдби, съм натрупала достатъчна база, по която да разсъждавам, и не са ми необходими книги, за да науча тепърва какво има по света.
|