|
През 1936 година в Лондон знаменният полк на Английската армия свежда на парад в Лондон знамената си пред генерал Владимир Вазов :
" Свалете знамената, Минава Генерал Вазов - Победителят от Дойран ! "
В решителните битки при Дойран през септември 1918 година, Девета Плевенска Дивизия под командването на Генерал Вазов в състав от 30 000 души постига ПОБЕДА, като Съглашението губи над 60 000 души, а Българските жертви са 494 души ! Няма такава битка, няма такъв подвиг в ИСТОРИЯТА ! ПОКЛОН !
Българийо, достойни те за тебе бяха ! А Ний, ний сме ... нямам думи...
Ни Гордост може да се опише, ни сълзи да се сдържат за това което е Българският Войн, за това, което е Бълагрия!
В средата на септември 1918 г. Антантата е готова за нов щурм. Замисълът е чрез два пробива на французите при Добро поле и на англичаните и гърците при Дойран, шестстотинхилядната българска армия в Македония да попадне в “чувал”, да бъде ликвидирана, а България окупирана и извадена от войната.
При Добро поле, макар и с много жертви, французите пробиват фронта и настъпват бавно, очаквайки паралелния пробив при Дойран, за да не останат с оголени флангове. Всички погледи са вперени сега в ниските хълмове край красивото езеро. Тук Антантата е струпала колосални сили четири английски, две гръцки и една френска дивизия. Девета плевенска е сама дванадесетте ни дивизии са разтегнати по 600-километровия фронт от Бяло море до Елбасан в Албания. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите, плевенци се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. Смъртта на българския воин по стар обичай трябва да бъде красива. В тези мигове никой и не си помисля, че ще оцелеят почти всички, ще унищожат 47 000 неприятели и ще спечелят най-голямата ни победа в историята.
Артилерийската подготовка започва на 16 септември. По българите при Дойран са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови. Даваме 9 убити и 40 ранени. В 5,00 часа на 18 септември отново в гъсти маси три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака. И в този момент заработва българската артилерия. Двеста и двадесет дула бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите, няма вече за кога.Четиристотин български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. Четиристотин и четиридесет картечници правят огромни просеки в настъпващите. Огън бълват и 30 000 български пушки.
Английският генерал Милн е смаян. В спомените си той ще напише: “Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха изтребени.” В отчаянието си той праща резерва (една английска и една гръцка дивизия) в обход през Беласица. Там обаче е Единадесета македонска дивизия, чиито бойци смаяно наблюдават как англичани и гърци пъплят по почти отвесните скатове на планината. (Непроходимостта на тези склонове ражда през войната приказката, че не Единадесета дивизия пази Беласица, а Беласица пази Единадесета дивизия.) Когато атакуващите достигат на двайсетина метра от позициите на македонците, Беласица изригва огън като вулкан. В буквалния смисъл на думата дивизията е снабдена с огнехвъргачки, които подпалват изсъхналите треви и храсти. Град от ръчни бомби, картечен и пушечен огън, разбира се, също съпровождат пламъците на огнехвъргачките. Десет хиляди гърци изгарят по скатовете на Беласица. Англичаните, настъпващи във втория ешелон, имат повече късмет. Подгонени от огъня на артилерията, те се укриват зад един железопътен насип и с големи загуби дочакват нощта, за да се изтеглят на изходните си позиции.
На 19 септември генерал Милн събира всичко, което може да носи оръжие (готвачи, санитари и т.н.), за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Българската артилерия е побесняла, бие с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. В края на деня английските тръбачи свирят отбой. Милн е загубил 47 000 англичани и 20 000 гърци. Загубите на френската дивизия остават неизвестни, но също са чувствителни. Вазов губи по-малко от 500 бойци.
Това е краят, генерал Вазов съобщава в София, че пред себе си фактически няма противник и моли да настъпи към Солун заедно с 11-а дивизия и непокътнатата 2-ра армия, заемаща фронта при Серес срещу слабобоеспособни гръцки части. В София обаче решават да използват победата при Дойран, за да се измъкнем с чест от войната. На започналите преговори за примирие в Солун, използвайки факта, че българската армия е практически непокътната, делегацията ни сключва споразумение, по силата на което армията ни се изтегля от Македония с цялото си въоръжение, а страната няма да бъде окупирана от войски на съседните държави.
Няколко дни по-късно Девета дивизия марширува по улиците на Плевен заедно с 558 английски пленници, взети в плен в последния ден на войната. А през 1936 година в Лондон знаменният полк на английската армия ще сведе на парад в Лондон знамената си пред генерал Владимир Вазов.
|
Re: Обратната страна.. [re: Scourge of iron]
Re: Обратната страна..