Понеже съм пиен и шсъ отпусна.
Начи. Имаме два законни добитъка. Не говоря за децата, въпреки, че и те са две.
Едното е куче- дратхаар, много ми липсва.
Другото е един котарак, спасен лично от мен, докато беше 50 грама козина и скелет, от ръцете на децата. Названието му беше тема на дебат в продължение на половин ден. Имаше предложения да се казва Роузамунде, Шелдън и още некви такива. Тогава се надигнах от дивана и ги питах мъжко ли е или женско. Естествено, предполагам се сещате, трябваше да стана от дивана. Дори го взех в ръка. Амен-амен да се събере напречно на дланта ми. Не мърдаше много. Наште му давали трохички хляб, напоени с мляко в една капачак от буркан. Мисля, че беше от кисели краставички, но може и да бъркам. То - защото още не му бях погледнал под опашката - не щеше и да ги погледне.
И досега се чудя дали е било млякото или хляба.
Вдигнах му опашчицата и видях две миниатюрни топчици под нея. Взех решение, което нито една жена не би разбрала и му начупих, ей тъй, на земята едно кюфте. Когато се опитах да го погаля и да му кажа нещо успокоително, тез 50 грама скелет ми изръмжаха, докато се бореха с последното парче кюфте. Аз се отпуснах доволно на дивана и изпитах едно дълбоко вътрешно задоволство, което, убеден съм, всеки мъж, който ме чете разбира и споделя.
Единачката се появи и каза, че ще се казва Чочо.
Чочо е.
Имаме и незаконни добитъци - миризливки, калинки, жаби, змии, гущери, нощни пеперуди и семейни приятели.
Баси кефа да си пийнал. Е, хубу де, пиян.