Напротив. Може би точно това е поемане на отговорност - да живееш по начин, който намираш за добър и правилен, за да бъдеш за пример на другите, та ако ще да останеш последният и единствен, който спазва някакви правила. Аз например гледам на моята си ценностна система точно така. Не защото някой ми е казал, че едикакси трябва да бъдат нещата, а защото вярвам, че ако всички ценят това, което ценя аз и държат на нещата, на които държа аз и които съм готова да защитавам аз, светът ще бъде по-добър. Без при мен да има пръст религия, съм убедена, че при религиозните хора е същото. Или поне често. Сигурност, затваряне и примирение бива като вариант, но може да е също и чувството, че носиш отговорност за останалите. Отделен въпрос кой прав, кой крив.

За религия ли говорим все пак или?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите