Аз не искам никъде да се присъединяваме, въобще. Но коя съм аз? Така че, нали. По повод статията изпадам пак в мрачности, защото чух (къде, ще излъжа) как някой заявил, че България НЕ Е страна в процеса срещу медиците. Аз разбирам, че държава срещу държава влачи адски ангажимент. Но като човек, нека е несведущо, некомпетентно и неразбиращо, не схващам как тия хора ги съдят не родители, не болница, не работодатели, а ги съди конкретната държавна машина - Либия, а нашата държава едва ли не няма правото да вземе отношение. Те ще си умрат там! Искам да бъде наказан всеки, който посяга на чужд живот, но НЕ по тоя начин! Откривателят на вируса на СПИН лично анализира ситуацията, а либийски "специалисти" оспорват. И това за техния съд е достатъчно, за да се влезе пак в точка първа - "Да ги убием!" Какво отношение мога да имам аз към оная държава сега? Толерантно ли?! Никога!!! Довечера в "bTV Репортерите" от 19:15 /ако някой от клуба се интересува/ ще дават филм за посегателствата върху човешки живот в името на морала, не цитирам точно, но би било прозорец някакъв към усещането на тия хора за справедливост, аз ще гледам. Не че знам къде е снимано, но откъсът бе достатъчен да ме замисли.

Не знам, в тежки моменти човек лично се стреми да оцелее, дори това да му коства много стиснати зъби, понякога мисля, че една държава е като човешко същество в криза - не стои насред пътя в гората да крещи към Неволята, а запретва ръкави да си оправи колата. Начинът с пищенето на гол *** ми е непонятен.



- - - -
Сарказмът е братовчед на гнева.