Празникът не е свършил
Дотук, на студентски бюджет, опраскахме портокали и манго колкото се събират в една чанта.
Може да се каже, гигантски кротко я караме.

Празникът не се отбелязваше, докато не им разказах за подземието на колежа в Копривщица, обърнато в студентско барче от колега; прегърнати в кръг около пластмасова чаша с коняк, танцувахме на Инуендо (Фреди тъкмо бе умрял) и отпивахме по глътка - с условие, никакво пипане с ръце. После проверяващият модератор от Англия се изправи и зарецитира Хенри 5.

Същото барче, обзаведено и отоплено на собствена сметка, бе тренировъчната площадка за първите две фирми на колеги. Там бе киното ни, стола ни, мястото за започване и завършване на проекти.
Беднотия дива
Сутрин се събуждахме с кафе около 50 литрово кюмбе дето служеше за парно и рисувахме с въглените.

Това е 90. Залата е пълна с Правец машини, инсталираният софтуер е Лотус. Принтерите са Стар и няма доказателство да са изпечатали две последователни страници.

Днес си прехвърляме снимки на семействата из кутиите и не помним нищо от студа, глада или разправиите с хазяйката и ректора.
Само онова студентско парти

Продължавам навън оттук
Имам да градя традиция

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите