Аз нали за това написах от долу, че това не е ежедневие. Разбира се че сме излизали и излизаме. Само че проди, излизахме всеки ден, преди да иде на работа (става дума за интернет клуб), понякога по време на работа също пием кафе навънка, а вечерта задължително. Само че постепенно.....незнам аз ли му омръзнах или излизането.....или незнам.
Знаеш ли аз може би знам защо толкова ме боли и толкова отчаяно много искам да е същото, защото мисля че в всяка ситуаци има хубави мигове и сега бих преила по-естествено това което става обаче......още в началото.....имаше едно момиче което....беше навсякаде.. в нас, в тях... Това е единствения човек който мразя.....сега си давам сметка, че не съм могла да усетя най-хубавото само за себе си, трябвало е да го деля и чак сега си давам сметка за това. Точно това е причината да искам толкова много всич
ко да е същото, за да мога да го изживея както трябва...така за себе си...както всички. И ми е много мъчно, че никога няма да стане.

Много добре знам какво искаш, обаче никога няма да разбереш какво си мисля аз!