..Личността, в своята константност, не е атрибутирана с време. ‘Личностното време’ се разкрива едва в паметта; а паметта е обществено придобит (при комуникацията с обществото) атрибут и не принадлежи към конституцията на личността. Духът е историчен само като Общество. Природата, обаче, щом е непосредствен израз на Волята (не отрича, както и личността, нейната отвъдност), също не е исторична;- илюзията се поражда от личностното проектиране на паметта върху природата. Т.е.: историята е изключително ‘запазена марка’ за Обществото. Забел.- Освен историческото време, е валидно (в природните процеси) и т.нар. познавателно време- като един от стълбовете на принципа на достатъчното основание

Редактирано от 4eHe на 27.09.02 23:21.