Като че ли аз съм израснала с "България в дела и документи". Някакъв ужас. И не си спомням никакви приказки освен Червената шапчица и Спящата красавица. Преди една или две години се бях трогнала от Ледената кралица или как се казваше онази приказка с момчето Кай или Гай? Седя и гледам телевизия, пускат анимационен филм, и след мъничко установявам, че гледам приказка и че съм забравила какво се случва в нея. По същия начин се бях трогнала от Красавицата и звярът. И ми беше тъжно за него, ужасно тъжно и не исках да се превръща в принц. Тази приказка има тъжен край. Защо, по дяволите, чудовищита задължително се превръщат в някакви лъскави идиоти?

Ох, ми имат си клуб - хубаво. Индийчета - чудесно. Внасяме плът, кръв, мозък... Щяхме ли да го правим, ако бяхме нормални? Голяма съм идиотка с тия въпроси... Я ми кажи какъв процент от семействата, осиновили индийче или българче или негърче или арабче, имат деца? Свои си. Какъв е процентът на стерилните майки и татковци там? Какъв е прирастът на населението? Колко чужди деца са били осиновени и колко скандинавчета родени?

Acropolis adieu