Мне. Грешка. Поне погледнато оттук, разбира се.
Защото някой ден някой ще стои ей така пред теб и ще се отчайва:

(НЕ-)ДОВЕРИЯ

Колко ли дълго си градил
своите язовирни бентове,
че са станали толкова яки,
непропускливи,
бетонни?
Вдигал си ги болка по болка
все по-високо
да не избликнат сълзите.
Всички тухли от смазана вяра и среднощно безсъние
слепил си с паяжини от лунно страдание.
Укрепил си се здраво в окопи
от чуждо презрение
и заковал си прозорците
със своето надменно безразличие.
А пък аз, наивната, искам
да изкъртя дъските
и жълти пердета да сложа,
да заровя окопите
шепа по шепа
и да срина стените,
язовирните бентове,
за да ме пречистиш със сълзи.
И в нашето двойно безсъние
да отгледаме вяра.

август 1999


Who does not love too much, does not love enough - Pascal