Смело, момиче. Така прочитам казаното.

Не е случайно, елия че на директна светлина индивида хвърля сянка. Неточната ни прожекция (или както искаш я наречи) е там, за да докаже колко комплексни сме реално.

Индивидът + сянката му правят его-то.

Кой избира да е просто индивид, друг - сянката си, трети нещо от двете, следващ - чужда сянка..има връзка с как си поставяме границите. Или с други думи - откъде започва болката.

Болката, взета сама по себе си не е нещо добро, но е вече добър симптом, че индивидът дири вън от собствената си личност;точно вънноси неприятностите, страха, разочарованията вътре. Но и развива индивида, изкачва го по-нагоре към форми зад его-то. Освен ако не угасне по средата на пътя.

Сега обратно към мнението от дългата тема : отделих му вниманието, което заслужава. Когато пиша до себе си, също ползвам ти-форма.. остана някъде Денят преди да се появиш. Ей го разсъбличащото на анализите (запазвам го в оригинал) :

I looked, and looked, and this I came to see :
That what I thought was you and you, was really me and me

Кога започваме да виждаме силен индикатор на проекция (сянка) - някои неща/хора от заобикалящото ни въздействат силно, вместо просто да ни носят информация - те обичайно са нашите собствени проекции. Те ни разстройват, те ни довеждат до крайност, те ни привличат неудържимо, обсебени сме от видяното-- това са рефлекциите на сянката ни.

Мисля, че темата стана по-добра от очакванията дето и заложих.


----
Две думи за фен-клуба


Мило. Пак !
10х
Сърдечно се разкайвам, че причините за отказ да модерирам Психология си стоят и няма да се променят още дълго. Ще гледам да стоя на слънце, хвърлям сянка и се забавлявам да пиша.