|
Тема |
Re: Мерси [re: Mandalay] |
|
Автор |
yф () |
|
Публикувано | 22.03.02 12:47 |
|
|
ПАВЛЕТА ДЕЛИЯ И ПАВЛЕТИЦА МЛАДА
Пенчу Славейкову
Неотседнал още коня доралия,
и заудря порти непознат делия.
А веднъж удари, дважди виком вика:
“Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!”
- Кой е? - “От Павлета, чак от Цариграда
много здраве нося, хубавице млада.”
Дявол се измамник в мъжка гръд потава;
ясен глас трепери и се не познава.
- Грешници проклети, станали от гроба,
и зломисли хора бродят в късна доба;
карай си низ пътя, слушаш ли, човече!
Или да повикам деверите вече?
Блесна орлов поглед, блесна халосия,
гръдно се провикна непознат делия:
“Порти да целуна, ще избухне пламък.
Либе, отвори ми! или си от камък?”
А сърце играе, чудом в гръд остава...
Ясен глас трепери и се не познава.
Шепотом Аглика, като в люта жажда,
зад кована порта бърже се обажда:
- Клетнико, лъжата нека бъде с мяра;
ако си Павлета, как да хвана вяра?
“Пет години ходих...гряха ми в премежди
две очи небесни под гайтани вежди.”
- Тия, що ги знае селото ни цяло...
Па кое да бъде, за Павлета гряло!
“Бялото кокиче - тебе на лицето
и снага топола - сам-сама в полето.”
- А, за тях ли... колко луди са лудяли
и попара жежка на прага ми яли!
“А на гръд отляво луна кадифяна...
И венче над луна откога остана?
Първа нощ, Аглика! първа и по слава:
нели ръб на устна имам оттогава?”...
Скръцна тежка порта, сепна се делия
и увисна либе на юнашка шия.
А ето това е българското ухажване... Там чукат, Финдли, тук хапят. Красота!
|
| |
|
|
|