На мен това ми се струва различно - "намиране на приятели и/или кекс" ... Намирам си приятели в нета, но пък кексът... тоест, истинският кекс е едно специално нещо. Едва ли бих го "яла" тоя кекс с приятели, които познавам само от нета. Трябва и известно-временен личен контакт, риъл трябва да играе тука... Защото в нета няма език на тялото, няма чар от усмивки, няма персонално излъчване от лично физическо присъствие. А аз например, не бих могла да си хапвам кексче без да съм изпробвала влиянието на тези "тривиални" неща.
Защото има едно духовно сливане, което може да се открие към човек от нета, но като го видиш да не ти допадне нещо у човека, въпреки че може и да го обичаш виртуално. Понякога даже не успяваш веднага да определиш какво точно не ти допада защото се появява само като недефинируемо усещане. Или пък успяваш да разбереш какво точно "не е наред", но не искаш да го признаеш, да го повярваш, или пък нещо друго...

Лично моето мнение е, че колкото и да си чел даден човек, докато не го видиш и усетиш наживо, всъщност не го познаваш.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.