Нещо пак ме стяга мозъка ... ще се изходя малко по темата пак , сори Калински, не чети
Онази любов, която минава през стомаха е друга. Като любовта към компютъра ти. Тя зависи от това, какво ти дава той. Любовта, която е масово разпространена е именно такава. Харесвам те, защото готвиш добре, не приказваш глупости пред хората, не ме излагаш, имаш хубаво тяло( кефи ми хормона), с което да се покажа пред хората и те да ми завиждат (дразни им хормоните - на едните, и дразни самочувствието на другите) ... носиш ми пари в къщи, гледаш си децата и не ме ангажираш с тях ... и все пак зависи какво мисля. Може да ми сготвиш най-хубавата храна, а аз да я метна на земята, защото е с два градуса по-студена отколкото искам ... просто си намирам повод да ти срина самочувствието и да се наложа, да покажа кой е шефа, защото си ме изтормозила със забележките си, срещу които не мога да изроптая, защото са били на място ... а от този факт съм вече побеснял срещу теб, само търся как да си го върна ...
Любов ли е това, покрай стомаха ? Не мисля ... Хормоните когато говорят е друго. Глад, жажда, кекс ... еднакви неща. Жадния търси чаша с вода. Искащия секс, търси жена - мераклийка. Има цяло изкуство как да направим жената мераклийка само заради тази цел . После, като се задоволим, захвърляме съдинката с изядения кекс и нехаем за човешката трагедия. Или го пазим като огладнеем пак да хапнем ... не заради друго. Егоистично. Мъжете сме хищници.
Да говорим ли за любов наистина ?
Или само за онези неща, които така успешно ни карат да си мислим че са любов ?
Кога човек научава че у него има и друго, освен егоизъм ?
Какво значи да милееш за някого, да си обвързан с него - то е неминуемо да се стремиш към близост. Така си става. Но ако е в разрез с щастието на любимия, надделява мисълта за неговото щастие. Нещо, непознато на непознаващия любовта. Който го е преживял, знае за какво говоря.
Мога само да ви пожелая такава любов.
Проблема е как ще разберете че е такава ? Ми тествайте я. Ако ви стиска. Щото сигурно една на десет или сто са такива. И най-вероятно ще си останете самички, с голата истина в ръка, а опитната мишка ще потърси друга любов, за да живее в своята си "истина" - щастието, макар и илюзорно, си е щастие. А има и друго. Опитната мишка търси логиката. А в експеримент едва ли ще ви заподозре. По-вероятно е да реши, че не я обичате. Което си е повод да ви остави на мира, дори и да ви обича.

*