не ти се ще да правиш нещо,

което в "бъдещето" ще решиш дали е било правилно или не...

подтиска те това, че искаш да постъпваш винаги правилно, но знаеш, че не може да има обективност сега, чак като мине време ще знаеш дали си направил каквото трябва, или не е било достатъчно. достатъчно за кого? не за теб, а за всички които са те убедили че трябва да поемеш отговорност по тяхните определения за правилност. Подтикват те да мислиш че може да правиш това за което си отговорен , и да знаеш докато го правиш че е правилно, или че не е... това е прекаленост, крайност, която съществува точно за да я усетиш, за да може да те подтикнат, да те извадят от желанието ти за спокойствие и подреденост според твоите си представи, и да поемеш отговорност. след като я поемеш обаче, трябва да разчиташ на твоята си преценка кое е правилно и кое не, но без да стигаш и ти до крайности в отговор на тази която те е извадила от унеса, крайност да мислиш че само твоята преценка е винаги правилна. баланса на виждането през очите на другия, и създаването на преценка, която да е направена според това което иска "той" , и все пак направена от теб, според твоя опит... трудно се постига баланс...