Ами, оневинявам другите... имам такъв навик май.
Товаря бедното си съзнание с оправдания за тях,
после на тях им е лесно, а аз се чудя защо съм го
напавила... май така ми е по-лесно да прощавам.
Ама това го правя само за най-най-най-близките
на сърцето ми хора. Както каза един приятел, правела
съм го само за тези, които обичам - към другите съм била
строга и справедлива. уф.. много словоизлияния ми предизвика.

Та, не отговарям да техните действия, просто винаги се
опитвам да ги разбера ... това, че аз страдам или съм страдала
от действията им ? Никога няма да го покажа - бе важното е на
хората дето обичам да им е добре ... толкова рядко може някой
да е добре и щастлив, че сърце не ми дава да им показвам какво
ми коства тяхното щастие.. мда.. все така правя.. Боже, няма ли
някой да ме научи да мисля за себе си - да съм малко от малко
егоист, майка му и прасе, как викаше 4еНе - по ангелите!

Привет на пишещото кралско войнство тук