Идеята на това изреченеие е, че има достатъчно много хора, които познават предимно изключенията, както мен например. Затова не трябва да се забива човек в частните случай а да метне един птичи поглед върху обстановката...

Не знам, някакси интуитивно усещам разликата между това, което искаш да кажеш и това, което изглежда че си казал, защото Щурчо е права - тя е свидетел на онези, които отскоро са станали богати и някакси главозамайването при тях води наистина до тъпота и неестественост.

Мога да кажа, че ми липсват изразните средства, за да опиша обстановката накратко. Ако го направя - ще стане полуроман. Основно опит мога да черпя от онези 5 години, в които съм се нагледал на какво ли не - и на стойностност и на абсолютна простотия. Съученици са ми били децата на едни от най-известните и богати хора в България; имал съм и много съученици, които са били адски бедни. И разделението на "приятелски групички", най-общо казано, не бе на основа финансова осигуреност. Богатството (като цяло) бе свързано с изтъпяване и селяндурщина, кич и показност... Бедните (пак като цяло) пък бяха поддържащите нивото на училището.

Дай някакъв конкретен пример, без имена естествено - опиши един човек, който да речем е богат и в какво се изразява неговата извисеност или свобода на мисълта. Пак казвам - съгласен съм с теб - теоретично човек, необременен от материални проблеми, би трябвало да компенсира това с духовност, но нямам достатъчно примери от реалния живот, за да нарека явлението "тенденция"...

П.П. Не са никак малко хората, които не държат да бъдат харесвани. Комплексите са си комплекси, има ги у всеки човек и доколкото знам - разпределението им всред хората не е свързано по някакъв начин с красотата.

Оркестърът да свири!