Мисля, че е женска черта. Още - предполага интроверстност. Имам вътрешни стандарти за това как стоят нещата и от време на време ги задвижвам към действията си.

Търси се критичната капка искреност към себе си, че да мога хем да продължа да се харесвам, хем да науча новото.
Само как удобно е, че веднъж няма да намесваме чувства !

За да си тегля тирада колко самовглъбено постъпвам, няма да си слушам интуицията, а индивидуалността. Там тухличките, от които е градено са по-твърди и не се променят при ката допир с другите.

Науча ли се да се само
- адресирам
- убеждавам
- защитавам
- критикувам..
стъпвам напред към по-ясно какво е да греша и как да си прощавам. Това помага и на общата ми сигурност при (any) релации с другите.

За да стане мания, трябва да му вдигна интензивността а точно тази година нямам време за поетични отстъпления.