Мда ... може и така да се гледа на нещата. Но то си е една гледна точка.
ЗамислИ се защо става така с хората. Всички хора ( по принцип) започват живота си с равен старт. Следват несгодите на живота - при едни така, при други - иначе.

Какво се получава - хората имат нужда от средства за преживяване - срещу глада и жаждата, срещу болката и мизерията са нужни пари. Ако имаш пари - бързо задоволяваш всяка своя потребност. Ако ги нямаш - започва битка с други хора, които са в твоето положение - да се докопате до малкото благини. В тази битка се освирепява, обезверява. Така богатият е благороден, защото му е лесно - и това е само принцип, защото много често и богатите са хищни хиени. Просто зависи как ги е "Чукнал" живота. Също и с бедните - може да не са се повредили толкова. Аз съм беден по принцип. Не толкова че да освирепея. И не се втелявам в подробности. И работя с всчкакви хора - клиенти, с които обменяме пари срещу услуги. И добре виждам какви хора има. Много от тях още с първите си думи и движения показват какви са. Други те изненадват едва накрая - или с добро или с лошо. Всякакви хора има. И сред богатите, и сред бедните. Но бедния колкото и да иска няма как да ти даде... а богатия може. Това е голямата разлика, която ти убягва. Аз също искам да помогна на много хора. Но не мога. Да искаш и да можеш е рядка комбинация. Тя се случва почти само у богатите. По разбираеми причини. Бедният колкото и да иска, нищо не може.
А за злобата - да. Повредените от живота хора - те могат да бъдат точно като роботи - не се знае какво им е повредено, но е яко повредено. Най-често те са злобни. Но биват и добродушни. И просто луди. С тях са пълни Психиатриите. А много от тях са на улицата сред нас, със своята тиха лудост, често незабелязана, недооценена като обществена опасност, незабележима. Или пренебрежима и безвредна. Злобата обаче е трудна за хоспитализиране. Тя и рядко се проявява. Но се случва... и стават скандали, боища, кървища, смърт ... въобще малката лична война на човека ... с нарушения в мисленето, причинени от тежкото му битие. И подпомогнати от слабата му воля и мисъл ... А за да мисли човек, трябва все пак да има тази възможност - някои хора така ги блъска или ги е блъскал живота, че не са могли да мислят, а само да страдат ... човек за да мисли, трябва да е поне малко отпуснат. Иначе не може да мисли, а само да реагира на болка.

И относно богатите благородници ... те са рядкост. Познавам няколко ... сред десетки. Значи един на десет примерно.
Познавам и деца на богати хора. Пълни лекета. Настояща и бъдеща измет. Безумие цари в душите на тинайджъра, чиито капризи лесно се задоволяват и не му се налага да мисли и се бори за нищо. Нещастни създания с много пари. Те е много вероятно да страдат когато порастнат. За сметка на това, бедните страдат в детството си, но са добре като порастнат (ако страданията им не са прекомерни и непреодоляни, иначе ... се израждат в повредени хора) ... защото се научават да се справят с живота.
Така, принципи има, правило няма. Всико е според зависи. Живота е пъстър.

* Ма кой е тоя Абрашев бе, Братче !