По-добре богат и красив, отколкото беден и грозен, НО....
По кои критерии за богатство и бедност? Щом не става дума за парите, а за психическа освободеност вследствие имането на пари и въпреки това трудното им даване - не е ли затворен тук един лицемерен образ на егоизъм с демонстрация на "ларш". Нещо много снобско и кухо....
Ежедневната ми работа ме среща с най-богатите хора - те най-трудно дават пари, но не само това - по-дребнави и лицемерни хора от тях просто не зная. Максимално са далече от някакво духовно извисяване или благородство. Единици са свестните хора между тях. И колкото са по-богати /с пари/, толкова са по-красиви външно, защото могат да си го купят, но и толкова по-неодухотворено излъчване имат, и толкова са по-грозни вътрешно.
А хората, които познавам, дето едва свързват двата края, са тези на които мога да се облегна в трудност и с които ще отпразнувам радостни моменти. Те са богати душевно, и въпреки, че не им стигат парите да си платят сметките, последните си пари могат да дадат за стойностна книга или музика, която ще слушат с приятели. И тези хора са красиви, независимо как изглеждат, защото излъчват вътрешната си красота наоколо.
Не може красотата да се измерва само с правилни външни черти или пропорции на тялото и лицето. Защото красивите хора, са такива благодарение на вътрешното си озарение, което няма нищо общо нито с мерките, нито с пълния портфейл.

Тук съм! В шубраците на щураците съм Щурчо