|
Тема |
Не приемам позицията на жертва. [re: jj] |
|
Автор |
merlin (фитилджия) |
|
Публикувано | 03.03.02 22:19 |
|
|
Аз съм творец на собсвения си живот, а не потърпевш.
Ето едно стихче от Паул Флеминг (няма начин да сбъркаш немската школа), което си харесах още преди да мога да го разбера, някъде в юношеските години. По-късно се превърна в основен принцип в отношението ми към собствения ми живот.
Към себе си
И все пак твърд бъди! Все пак недей унива!
Щастливец ли е друг, не му завиждай ти!
Развличай се самин и да не те гнети
че всеки ти е враг и против теб отива.
Ти считай радостта или скръбта горчива
все като жребий свой, без той да те смути,
и нужното върши, преди да те слети
повеля за това, и чакай дан щастлива.
Та за какво скърби човек, какво прославя?
Виж: всичките неща, в които ти си врян,
са в тебе! Остави суетния си блян
и нека в себе си духът ти се вглъбява,
че който се владей, със всичко е богат
и му е подчинен безкрайният ни свят.
Животът не е нещо, което ни се случва. Той е магическо преживяване, което сами създаваме за себе си, независимо дали го осъзнаваме или не. И колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-добре за нас.
/* Затвори очи, за да видиш... *\
|
| |
|
|
|