Искам официално да се извиня на момичетата от българския национален отбор по волейбол и на техните хиперверни фенове (като нашата кака), че преди време заявих, че в мъжкият тим виждам потенциал да се пребори за олимпийска виза, но не и в женския. Държа да подчертая, че след изиграните вчера мачове (въпреки, че от един мач изводи не се правят), вижданията ми се преобърнаха на 180 градуса. Мъжете, както и на европейското, показаха, че им липсва воля, мотивация и хъс за победа, приличат на баби, но за сметка на това, момичетата въпреки смени на тряньори, контузии и прочие какафонии около тях, показаха, че мотивацията може да бъде много мощен двигател по пътя към успеха. Ваня Соколова в едно интервю снощи каза, че са искали победата твърде много, за да не стигнат до нея. Това се казва воля на победители. Браво момичета, сгряхте ми сърцето, вледенено от кошмарния провал на господата. Извинявам се на националките, че не вярвах достатъчно в тях.... и ако все пак не успеят да вземат виза за Атина, аз пак ще съм им благодарна, че поне опитаха (други се отказаха дори и да опитат). След около 2 часа ще гледам мача и ще викам от сърце, защото знам, че ще го направя за най-добрия женски национален отбор - нашия.