Разказ на един главен участник
Още в събота чух по радиото, че има затворени няколко човека в п.”Духлата” от придошлите води. Обадих се на Братока (Димитър Ангелов) за повече инфо и разбрах, че имало там много спасители от АСО-то, вкл.Тр.Даалиев и Наско Русев и се работи по въпроса. Е, щом не са ни повикали, значи си знаят какво да правят – рекох на Братока и това беше.

В неделя по обедните новини научих, че хората още не са извадени, че нямат връзка с тях и че имало в групата от 7 човека и деца! Пак звъня на Братока и му казвам: “ Стягай се за Духлата, хапвай на бързо, а пък аз също се подготвям и да отидем с твоята кола до с.Боснек, та ако трябва да помогнем с нещо и ние!” И така потегляме само двамата натам, като пътем си говорим какво може да се направи. Ако водата е спаднала достатъчно ще се опитаме да минем през тесняка нa “Фикуса”, който е единствения алтернативен път към бедстващата група. Тесняка е на +6м. над реката на “Рибката” и навярно вече е над реката?

Около 14,30ч. спираме пред кметството с.Боснек. Там е пълно с хора и коли. Виждаме се с доста познати пещерняци и отиваме да поговорим с ръководителите на акцията – Наско Русев и Трифон Даалиев. Те ни обясниха каква е ситуацията и какво се прави до момента и ни изпратиха да видим как се кърти и се сваля нивото откъм изворите на Духлата, в края на селото. Отиваме с колата, огледахме как работят двете огромни машини и разбиват масива. От чешмата няма и следа! На нас с Братока обаче ни е ясно, че така няма да стане, но поне вече не вали от снощи, то нивото сигурно е спаднало. Вече е време да се опита да се мине през тесняка на “Фикуса”. Преобличаме се бързо в пещерни кирливки и пак отиваме в кметството, за да се обадим на ръководителите на акцията и да им обясним какво ще правим. Вземаме с нас и Цецо Остромски, качваме се на колата и паркираме пред Стария вход на Духлата. Влизаме тримата като разузнавателна група, като си носим и сапьорската лопатка (от 1915г.). Ние си знаем, че ако достигнем до “Фикуса” ще трябва и да го разкопаваме този тесняк. Веднага след нас влизат 4-ма от спасителите с хидрокостюми и неопрени, за да пробват да проникнат надолу по течението на реката на “Рибката”. Това са Яни Макулев, Теодор Кисимов, Иво Калушев и Деян Илиев.

Ние тримата минаваме след зала “Носорог” в ляво и от там през зала “Кончето” се спускаме надолу към “Спирача”. Това е един горен път за към тесняка на “Фикуса”. Уви, на “Спирача” се озовахме пред пълен сифон. Връщаме се обратно на “Кончето” и за по преко се спускаме през “Гащосвала” на “Рибката”. Там седят и чакат да спадне нивото на реката Яни ,Теодор, Иво и Деян. За сега галерията е под вода! Запознах момчетата с нашия план за действие и те радостно се включиха в последващите наши хидро-мелиоративни дейности.

Така първо трябваше да отводним тесняка “9.септември”, който си беше плътен водно-кален сифон. Като се редувахме на лопатката за около половин час той вече беше проходим. Навътре влязоха тримата с хидрооблекла, водени от Братока. Малко след тях се прежали и Цецо и отиде да помага, а на “Рибката” си останахме ние с Яни да изчакаме за връзка. Тъкмо се бяхме посмръзнали и ето чуваме Цецо да ни вика. Започнали да копаят, но нещо не били сигурни, че са улучили мястото на тесняка в някаква рядка кал. Ох, след цели 18 години и моята памет вече ми изневерява, но само въздъхнах, поех въздух и се пльоснах в рядката каша на тесняка “9.септ.”. Докато долазим до изкопчиите вече съм вир-вода. Пътя си е доста наводнен все още. Убедих се, че правилно са започнали изкопа и само ги насочих да завият леко в ляво. Тук с лопатката работеха предимно момчетата с хидрокостюми, защото срещу тях се изливаха потоци кална вода. Когато се отвори достатъчен просвет под тавана, Иво, Деян и Теодор пролазиха напред и отидоха да търсят бедсващите пещерняци. Ние с Братока продължаваме с разширяването и най-вече обезводняването на тесняка. След 10 минути от вътре ни извика Тедо, че са ги намерили съвсем наблизо, само на 50м. от нас, покачени в една малка заличка на +15м. над реката. Там са избягали от рязко покачващите се води и чакат от събото сутринта. Били в добро състояние, могат да се придвижват и скоро ще тръгнат да си излизат. Направихме всичко възможно и доста “облагородихме” тесняка, за да не се мокрят излишно и без това преохладените хора. Един по един пролазват при нас спасявани и спасители: първо беше момченцето, след него са двете момичета, после четиримата мъже и накрая двамата спасители. Веднага ги отправяме към “Рибката”, а ние с Братока тръгваме последни. На тесняка “9.септември” ни посреща Цецо, който ни снима как излизаме. После за още 1 час сме вече на входа, като всички са на собствен ход. В 20,30ч. сме вече навън и ние последните. За спасяваните това са вече 2 денонощия в Духлата, с малко храна и мнооого вода.

За моя радост навън вече няма ни прожектори, ни журналисти – всички са отишли в кметството на топло, защото е –5 С. Така спокойно се преобличаме до голо край колата и вече в сухи дрехи и ние отиваме там на топло да си починем и да похапнем. Докато се храним приемаме поздравления от приятели – пещерняци, за бързото и безаварийно изваждане на групата от пещерата. Една майка, на някое от децата дойде да ни благодари – и това беше! Половин час по-късно ние с Братока си пътуваме за София. Зад нас остана залата пълна с много хора, шума и големите приказки, а ние си свършихме работата за която бяхме дошли и щастливи се прибираме към дома. И какво от това, че почти никой не разбра какво всъщност стана, и какво от това, че няма да ни дадат по телевизията в светлината на прожекторите и дори имената ни ще пропуснат да споменат в репортажите от събитието?! За нас си остава щастието да бъдем откриватели и щастието да бъдем спасители, които никой не може да ни отнеме!

Искам да благодаря на всички истински изследователи на п.”Духлата”, на тези които откриха и прокопаха всичките споменати по-горе тесняци, защото без техния многогодишен труд днес нямаше да спасим 7-та бедстващи, а щяха да си чакат още 2-3 дни докато спаднат водите! Благодаря и на моите учители в п.”Духлата” и особено на тези, които вече не са между нас – Сашо Стрезов, Жоро Марков, Вера Шекерджиева, Андро Дражев и другите, с които заедно сме изследвали и изучавали тази сложна пещерна система – от тях научих “Духлата”. Благодаря на Братока, че веднага тръгна с мене, като остави семейството си точно по време на обяда. Благодаря и на Цецо, че ме подкрепи и беше плътно до мене през време на акцията. Благодаря и на 4-та спасители – Яни, Иво, Теодор и Деян, че ми повярваха и се включиха безрезервно в работата. И така в спасяването участваха много хора – едни пряко, а други косвено и на всички тях Благодаря! Защото знам, че сама нищо не бих могла да направя и само на добрия отбор се дължи успеха на цялата спасителна операция. “Не нам Господи, не нам, а имени Твоему отдай Славу!”
Мария Златкова