Ето и мнение на един "пенсионер": Едни от най-интересните и впечатлителни прониквания са ми от времето преди да мина през "клубно възпитание". Трепета, адреналина на проникване в неизвестното. Едновременно страх и борещо се с него любопитство.... Говоря за смешни от гледна точка на спортната спелеология влизания в хоризонтални дупки до 200-300м с мижава или по-точно реално без екипировка и без никаква предварителна инфо. Ето и в Духлата съм влизал с приятелче през мината и сме се въртели 2-3 часа запомнящи всяко отклоненийце и търсещи продължение на не повече от 100-200м след входа и ни беше завладяващо интересно. С преценката на натрупания след това опит - не мисля, че сме поемали големи рискове, но приемете че става въпрос за късно почнали и рано свършили със спелеозаниамния хора, т.е. да речем че съм бил олегнал и не съм се увличал в безразсъдни младежки залитания! После след изкаран курс в спелеоклуб ( имам предположение че е този в който го изкара и "Zhivko" година-две след това - браде ти ли си!?, между другото добра школа!) дойде и техниката и пропастните дупки, но част от чара го нямаше. ето и в Духлата са ме водили ама ориентация нула -като че ли не съм бил. Виж там откъм мината ( то вече май неможе) и сега с вързани очи ще вляза... Както и да е , май се увлякох. исках да кажа , че като ти сдъвкат всичко предварително, може да се окаже не толкоз вкусно. Това е и една от причините да търся емоции в други сфери. Иначе хубаво ти казват да минеш обучение, за да можеш да се справяш в по-трудни ситуации, да почерпиш от чуждия опит и да преценяваш по-трезво рисковете и възможностите си, да проникнеш там където лаиците не могат и т.н.