Да, виж, принципно си много прав!
Но всичко стана на майтап. Един вика "Хайде" и ние - 'хайде' и така.
Освен това тоя дет викаше хайде имаше фенер за глава с 8 май или 6 крушки малки, които светят синьо. И си носеше и резервни батерий, макар че викаше че един комплект стига за 5-6 часа.
За развалянето на осветлението също си прав.
Най-тъпото е, че ние отидохме, оставихме си гсмите в колата долу при кръчмето и айде в пещерата - никой не беше казал, даже и споменал на никой познат или роднина аджеба къде сме тръгнали. така че, да чукам на дърво че не ни се случи нищо иначе не знам как щяха да ни търсят.
Може би се убедих че е важно, каквото и да стане да не се панираш... Нема да споменавам как съм стигнал до тоя извод.

А и още: трима дето не можахме да се провреме през оная процеп 20 см високата дето беше към изхода тръгнахме да се връщаме т.е. да идеме до чатала и да минеме от там и се затрихме в некви галерии там покрай тронната зала или както и да се казва. И бяхме с един фенер само и той едвам мижеше. Добре че ония имат по-добра памет и знаеха как да излезнеме, въпреки че и те се объркаха като се загубихме, защото аз си ходя като на екскурзия и си зяпам на лево на десно.....
Малко като на фимл звучи ама си е истина.
Като излезнах от пещерата не мога да ти опиша какво желание за живот съм имал. Може би тогава като си минал през някаква по-смъртноопасна преживелица започваш да осъзнаваш какво е да си жив. та си мисля и с бъджи да скоча някой ден за адреналина, сещаш се
:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите