Устата на кита, си беше същата, но тя, а и околностите й бяха девствено чисти.

В участъка между Рибката и качването за кита, на левия бряг на реката, търсиш тесен ход, завършваш с тесняк, ниско долу май беше, във всеки случай не във височина. Ако има повечко вода можеш да се и понамокриш. Попада се в красива зала, ако продължиш, от там можеш да се включиш в пътя за Новите части. Дали не бъркам нещо ..., ама май беше така. Мързи ме да гледам на картата на Духлата. Много е голяма и нямам времеда я опъвам, ще ми заеме половината под. Ако не намериш нищо пак се обади... Най - много, да съм те поразходил напразно, а току виж откриеш и нещо, макар, че точно в този район открития не се очакват.

Не съм Тръна, обаче, когато започвах и двамата бяхме млади момчета. И имаше истински "апостоли" преди нас. Петър Трантеев (Хера), Панайот Нейковски, бачо Ангел, за съжаление и тримата са покойници, впрочем и на тримата "Духлата" беше много смътно позната.

Та хората от тяхното поколение са писали първите наредби за влизане в пещери. Вместо каска, са използвали намазана с хелметекс филцова шапка (най - добре било бомбе) или туристическа такава, задължително с голям помпон. Сещаш се, за да омекотява ударите в таваните на галериите. Първоначално се е влизало главно с петромакс или с миньорски карбидки - тежат по 3 кг. без карбида и водата. размерите и теглото не са пречили, то на тесни места никой не се е влизало, а в широките - открития, тогава, дал бог. Дочения гащеризон си е бил вече сериозна екипировка, бракуваните летателни гащеризони са си били лукс.

По мое време вече се караше на самоделно направени челници на батерии, понякога и на боксове от батерии, както и на миньорски акомулатори. Вече имаше и строителни каски, с масто за челник. Днешния тип карбитки се появиха някъде към 84 -85г. Правеха се от "кубинските кафеварки, някакъв шлаух и дюза от каквото ти падне. Палеха се с кибрит.

Един куриозен случай - от началото на 60 те години. Няколко души, чиито имена са вече легенда, влизат за малко в "Духлата" - до Уринарника. Имат само един петромакс и свещи. Малко е, но все пак са влезли за съвсем малко. В Уринарника им пръдва петромакса, по - точно чорапчето. Сменят на свещ чорапчето, тръгват да излизат и пак нещо става с петромакса. Търсят кибрита да запалят свещта, ядец. Няма го. Остават в пълан мрак. Почват да търсят кибрита и след няколко опита, решават да излизат. Колкото ида е чудно успяват. Чат ли си как добре са познавали пещерата. Вицът е, че излизайки отвън, единият от тях, като си събува панталонките намира кибрита в него.
.

А знаеш ли защо уринарника се казва така, а от къде идва Ръката на Тангра?

Аре стига толкова, че си имам и други задачи.