Експериментите "измън времето" започва французинът Мишел Сифр, първоначално той е финансиран от НАСА. Първия път престоява три месеца, после шест, после 1 година. Абсолютния рекорд май принадлежи на сърбин, който - в края на 70те изкара, струва ми се две години под земята. В България, пак ако се не лъжа, в началото на 70 те години, четирима пещерняци от Пловдив, изкарват 30 дни в пещерата "Топчика", на долния етаж. През 1977 (да бъркам най - много с година) Алексей Жалов и Стефан Цонев, прекарват 60 дни в пещерата Сухия печ. За последните две неща има книги, за съжаление вече бибилиографска рядкост.

До 3-4 дни престоя без излизане, практически не води до никакви промени, освен ако не си се затворил с хубава девойка, тогава може да има охлузвания.

При увеличаване на престоя обаче, при всички експерименти се забелязва едно и също нещо. Увеличаване на цикъла спане - будуване. Ако не ме лъже паметта се отиваше към 24 часа сън и 40 часа бодърствуване. Най щуравото, но не невероятно обяснение е, че това е естествения биологичен ритъм на човека. Настоящия му е бил наложен от денонощието на новата плането на която се е настанил.

Във всички експерименти хората под земята са имали телефон само с микрофон. По него са давали непрекъснато информация за състоянието си. Алекси Жалов беше провеждал и някакви експерименти за промени във физиологията и физическото състояние, но в тях нещо особено изненадващо, особено за неспециалисти, нямаше.

На психиката обаче, дългите престои се отразяват зле- Когато се запознах с Мишел Сифр, той вече си беше откровенно изкукуригал.

Радвам се ако съм бил полезен имоля да бъда извинен за някоя неточност. Тя не ще да е от принципно значение. Множко ми станаха годинкитееееее