Ръката все още я помръдвам (повече от 10 години се стараех да я използвам наравно с другата),но напоследък като че ли се предадох. Свикнах да върша всичко с дясната, по-лесно ми е .... Осъзнавам колко е пагубно, но ... Да, де - оправдания! Мързел!
А промените в крака започнаха първо от глезена. Често стъпвах "на криво", но нямах представа, че това е в слествие от слабост на мускулите от външната страна на ходилото. Замятала съм го по характерен за болестта начин без да го осъзнавам. По-късно замятането стана от коляното, от тазобедрената става, а сега за да се придвижа, се клатя от кръста. Естествено това нарушава равновесието и трябва да се държа за човек или стабилна опора, за да направя няколко крачки. Преди 5-6 години можех да измина стотина метра, естествено с придружител и с многократни почивки. От година на година дистанцията се скъсява все повече до сега, когато мога да отида само от едната стая до другата. Навън съм в инв. количка.
Извинете ме, че ви занимавам с моята история! Знам, че мястото й не е тук.
Бъдете здрави! Радвайте се на живота!