Този път обаче има достатъчно издържана логика, която се напасва на обстоятелствата. Принципно кофеинът ме държи от години наред в перфектна умствена форма и обичам преди тренировка да изпия 1 л кока-кола, за да тренирам със значително повече ярост съсредоточавайки максимално върху всяка отделна серия до последен предел. Интензивният велометър минаващ понякога 1000 калории след тоновете в залата и горещият-леден душ наред с натуралните сокове ми гарантират остра като бръснач мисъл, изострена нервна система и перфектен външен вид съчетаващ диалектичната комбинация между сила и финес - широки рамена, напомпани гърди(114 см) и талия като девойка(69 см), стегнат задник и свежо лице. Като прибавим и вечерната домашна тренировка на лоста и воденето на стриктен отчет относно важни и маловажни дейности картината напълно ви се изяснява - водя ежедневие на машина не на човек. Централизираното разпределение на време и парични ресурси предполага крайна концентрация на задачи в ежедневието, за да бъде възможен образователен, спортен и не на последно място сериозен финансов прогрес извън всякакви трудови правоотношения и неангажираност с вредни социални норми, което повечето хора считат за невъзможно особено при днешните социалноикономически условия. А колкото до нервното напрежение просто не искам да пиша до какви натоварвания съм стигал даже и в най-обикновеното ежедневие, само като илюстриран пример преди всяко излизане проверявам поне по 8-10 неща в къщата си дали са в ред и често се налага да се връщам, за да се убедя че всичко е в порядък. Никога не оставям стаята си разхвърляна даже след голямо събиране и никога не излизам с мръсна кола, да не говори за бръснене и намачкани панталони. Отгоре на всичко съм възпитан в дух на краен перфекционизъм и лесно се нервирам даже по най-малки поводи като влизане в дупка с кола или леко изцапване на панталон, а когато някъде се допусне сериозна грешка(в България това става често) светът ми се събира в един червен кръг и моментално избухвам, една колежка даже сподели, че избухването ми изглежда отстрани гледайки ме в лицето“като разграждане на материята”. В такова състояние усещам огромна физическа сила и добивам усещане за абсолютна неуязвимост все едно не съществувам материално и не могат и с танкове да ме спрат. Животът ми през последните години е една жестока експанзия във всички посоки и сфери на развитие, някои от които коренно различни и нямащи почти нищо общо помежду си от научна и житейска гледна точка. И тук следователно говорим за едновременност и динамичност на развитието в принципно несъвместими дейности преследвайки винаги максимален краен резултат. И както винаги по правило успехът винаги идва от върхът на пирамидата - от волята, надолу през яростта на тренировката достигайки перфектна умствена и физическа форма и накрая стигайки до най-рационалното и целесъобразно решение, следствие на което се достига до крайният резултат, който от своя страна прави възможен гореописаният стандарт и разширяване не само материалната база но и на самата личност във всичките й измерения.

Имам доста добри лекари в обкръжението си и смятам да спазя съветът ви стига да намеря време. Лошото е, че в България лекарите са слаби диагностици. Освен това разстроеният кардиодихателен процес бе само един от здравните проблеми причинени от жестоките тренировки, крайната дисциплинираност и стриктното изпълнение на зададените програми доведе до разместване на ставен прешлен на гръбнакът, който за куриоз успях да изправя в домашни условия с 12 серии набиране на лост, 10 минути висене на врата и изпукване на гръбнакът при масажист. Проблемът обаче се връща след две-три тренировки отново и засега не съм измислил метод, на базата на който да не допускам разместването му. Зимно време, когато силата ми и плътността на мускулатурата нарастват осезаемо това води до много леки болки в гърба. Интересно ми е вие какво мислите по този въпрос.

Накрая се ви се чудя как надушихте националсоциализмът след като никъде не издадох политическото си верую? Имам ясно изразен афинитет към всичко немско - от колата до последният по значимост предмет. В интерес на истината все още не съм чел “Моята борба” на Адолф Хитлер, въпреки че разбира се имам книгата. Все повече хора сравняват писанията ми тук в дира или с “Война и мир” на Достоевски или с “Моята борба” на Хитлер. Очевидно и аз ще завърша някога животът си в пламъците на собствената си крайност заобграден от море нерешаеми проблеми.