"naj-dobroto mi postizenie na sustezanie e 4-to mqsto na republikansko muze. "

"edinstvenoto neshto za koeto suzalqvam e che nikoga do sega ne sa me ocenili spored zaslugite mi. "

Знаеш ли,върна ме няколко месеца назад в кариерата ми....Играех тройка с още две момичета,предстоеше ни голямо състезание...Имахме хъс,имахме желание,знаехме че можем и имахме амбиция да се докажем...И така-започнахме да тренираме като луди от сутрин до вечер,оставихме всичко друго настрана и вложихме цялата си душа в това...бяхме перфектни,бяхме отработили всеки детайл до съвършенство...Знаехме,че ще бъдем в челната тройка...Състезанието наближи и поради известни причини се отказахме...кькви-няма значение в случая...решението беше наше и напълно съзнавахме какво губим...
След всичко това дойде и логичния въпрос:"Имаше ли смисъл от всичко това?
Толкова много усилия хвърлени на вятъра..."
"Имаше...имаше смисъл заради нещата,които успяхме да направим,имаше смисъл заради страхотната форма в която бяхме,имаше смисъл защото доказахме на самите себе си,че можем,имаше смисъл дори заради усмивките и споровете докато тренирахме...."
Защо написах всичко това? Ами може би защото се опитах да ти кажа,че си струва.Както сам каза-това е нещо, което ти доставя удоволствие...Само по себе си това е една доста сериозна причина да продължиш и да не съжалявяш
за това как те оценявят...там където има съдий оценката винаги е субективна....
Усмивки ти желая:Елия