Съжалявам, че ще те разочаровам, но твоя случай е доста чест...
Има стотици книги изписани за джогинга... Трябваше да почетеш малко.
Купър е доста добър в тая област... Ако си чувала за теста на Купър...
Това, което си направила е една типична грешка.
При доктора идва пациент:
"Докторе, имам следния проблем. Започнах с тичане, като още в началото пробягвах големи разстояния. Скоро обаче почнах често да се уморявам, не можех да довърша тренировката. Мускулите започнаха да ме болят, заедно с това и ставите. Всяка мисъл за тичане ми става просто противна..."

"Как да ви кажа. Много хора в един или друг момент решават, че трябва да тичат. Те започват без програма, без идея какво искат да постигнат, дори без идея как се тича. Тичат и установяват, че им е лесно в първите дни от тренировката да избягат много, но скоро нещата се променят.
Тялото не е свикнало да понесе такова натоварване, защото не е тренирано.
Това, че издържа един-два дни е нормална стресова реакция. Както знаем, при стрес човешкото тяло може да постигне чудеса.
След това идват болките, или просто не можете да избягате колкото преди.
И се чудите какво става...
...Става това, че се почва от малкото и се стига голямто... Въпросът колко малко, какъв период на нарастване на разстоянията, колко често да бягаш, не е въпрос на тая тема.
Но ти си сбъркала... Джогинга не е за подценяване...
Почини, почни отново, но не бягай толкова много...

Fiat Lux!