Ами всъщност мисля, че при тази скорост/62/ паднах възможно най-добре. Всъщност при 62 км/ч си вдигнах главата и разбрах, че няма да мога да взема левия завой пред мен. Лошото е че в дясно от пътя няма нищо. Т.е. има - пропаст. Демек аз си стискам спирачките и си мисля - ако не взема завоя, вече никога нищо няма да мога да взема. И затуй лекичко залегнах налявои се сурнах по пътя. Край пътя имаше вкопани гуми в асфалта - вместо мантинела/случката става по трасето на рали Стари столици, но в обратната посока/ Както бях полегнал плъзгайки се с 40-50 км по асфалта се фраснах във въпросните гуми, прескочих байка и със сетни сили гушнах гумите. Ако това беше метална мантинела мисля че нямаше да имам нито едно здраво ребро.
Цялата история се разигра пред група кротко разхождащи се туристи, но никой от тях дори и не ме попита дали съм добре.