Ми то и на мен вече ми е смешно, ама вчера не ми беше хич ...
И все пак какво да избереш в дилемата - да рискувам с рязка маневра по релсите или да се забия в стърчащите стъкла от багажника на кретена му с кретен, който ми отне предимството ...
Любопитното е, че още докато го гледах как излиза от малката уличка току пред мен без дори да се огледа (поне за трамвай, ако не за велосипедист) и като видях как общата дължина на таратайката му и на стъклата в багажника беше над 5 метра ... на секундата прецених, че няма дори да имам време да спра, а ще трябва да го заобиколя и си ЗНАЕХ, че няма да завърши добре цялата тая работа ... а докато летях над предната гума едниствената ми молитва беше да не си счупя нещо, докато се целех странично в паветата ...


Абе, внимавайте

Снайперистка, touched by an angel :)