|
Най-адреналиновите ситуации се получават ето - точно на М-то на "Малинов"
Залетял си се ти по баира (посока под Цариградско) с минимум 50 и поне един идиот ти свирка отзад, щото спред него караш в средата на платното. А аз карам като по конец точно в най-дясната част на лентата, която макар сега да е средна, след малко ще стане най-дясна; преди си карах чинно до тротоара и се пристроявах едва 20-тина метра преди разлкона, но веднъж един така щеше да ме отнесе - изпреварва ме отляво, за да завие надясно в локалното!
Та както и да е, стига нашия хипотетичен приключенец до М-то на Малинов, където се влива тази четвъртинка на детелината, която слиза от Цариградско.
И там любимите ни колеги шофьори, виждайки, че това е просто един велосипедист, а не да кажем пълноправен участник в движението, просто си карат, заемайки или най-дясната лента (заветна цел на трижди препотилия се авантюрист) или - не-дай-си-боже - минават директно в централната.
При което единствения избор на велосипедиста е да се възползва, че все пак е със солидна скорост, а колегата участник в движението все пак е намалил заради завоя и да тръгне да го изпреварва, за да не остане отцепен от колоната в средата на платното, където както всички знаем е неприятно. Ей там миналата седмица вдигнах 58.4 и сам не можах да го повярвам.
Истината е, че неписаното в закона правило е: "Велосипедистите да го духат, колата е с предимство". Ако е на познато място със сух път и добра видимост, обикновено си "обземам" полагащото ми се предимство - сигнал с ръка отдалеч, подчертано рано пристрояване, злобни погледи към нервния шофьор и при най-малкото съмнение, че идиотът все пак ще даде газ - отклоняване обратно в дясно и спиране. Но винаги трябва да имаш резервен план за действие и да не поемаш излишни рискове - все пак закъде бързаме наистина :)
Единственото ми ПТП с кола беше преди години, бях ученик още и с шосеен китайски бок... такова де, бегач. Бе всъщност добро си беше колелото. Та карам аз по главна улица и право напред, и един идиот от насрещното платно прави ляв завой точно в пресечката пред мен, без дори да даде мигач! Туй става в Плевен, където принципа на ествения отбор още не е отсял подобни индивиди. Аз кова и двете спирачки, плъзгам се няколко метра, успявам да не падна, идиотът за щастие успява и той да спре, и аз се нахаквам в предната му гума с такава остатъчна инерция, че тасът на джантата хлътна навътре, заклевам се :)
Оттогава съм свикнал да карам, все едно съм полупрозрачен за шофьорите и правя всичко възможно да ме забелязват, щото иначе ...
Портал за почитателите на Толкин - връзки и новини
|
Re: Колоездачи vs. шофьори? [re: 3apaлия]
