Когато не им преча е логично да нямат повод и причина да ми пречат по неприятен за мен начин.
Но какво става, когато им преча?

През цялото време се опитвам да обясня, че много рядко кучето ще те нападне без причина (причина за него, не за теб).
Ти можеш да си нямаш и идея защо те напада, но то има.
И понеже кучетата не говорят човешки езици, те показват какво възнамеряват да направят чрез лаене, ръмжене, присвиване на ушите, зъбене и други елементи от кучешкия език на тялото.

Кучетата съзнават, че са по-слаби от човека - по-ниски, по-леки, предимствата са почти изцяло на човешката страна.
За да рискува кучето толкова много (защото ти с един добре премерен шут можеш да му строшиш черепа), очевидно има наистина основателна причина.
Не мислиш ли?

А колко по-лесно е просто да се научиш да разбираш кучетата :)
Мен досега куче не ме е нападало, не ме е хапело, не ми е скачало ...
Едва ли е само защото съм добър човек и не им мисля нищо лошо (в техните очи).

Няколко пъти са ми ръмжали заплашително, тогава съвсем кротко и своевременно промених траекторията на движението си.
Те направиха същото и спряха да ми обръщат внимание, защото разбраха, че аз далеч нямам желание да влизам в директен двубой.

Елементарно е.

Снайперистка, touched by an angel :)