Май трябваше обаче да ви обясня всичко поред, че да не доуточнявам както сега ще направя.

Ще подредя нещата по точки, за да имам по-малко възможност да се отплесвам.

1. Относно колелото по принцип и пича, от който го взех: Това обяснение може би ще бъде най-добре да започва с обяснението, че живея в Швейцария. Бях твърдо решен да си взема колело и даже модела беше избран: въпросната сити-байк, нелоша конфекция, на една неособено висока, но не и ниска за такова колело цена: 600 CHF. Както някои от вас доста илюстративно подчертаха, имах късмет и докато се разхождахме с жена ми на едно нещо като битак, видях това колело. Трябва да уточня, че тези битаци са доста спретнатички /организират се пред сградата на Националната Банка на Швейцария/ и се продават неща предимно от собственици. Та имаше доста колела, на на ужасно глупави цени, в смисъл, че само местните тотални циции могат да се набутат 200 франка за колело, по което има неща за подмяна на обща стойност колкото колелото и то ако купуваш low-end неща.

Вече си бяхме затръгвали, когато видях едно супер колело за 120 CHF, но гумите му бяха в окаяно състояние, венците изядени, а състоянието на каплите и спирачките показвяше, че не е карано само в града. С мъка /не бях карал колело от почти 1 година/ го оставих и малко преди да излезем от площадчето видях тая машинка за /ако щете вярвайте/ 110 CHF. Пича беше млад, в доста добра форма и доколкото разбрах досегашен собственик на колелото. Като го видях какъв е спретнатичък си казах, че сигурно и колелото е добре поддържано.

2. За командите: Като го пробвах и видях как буквално пееше при движение, последното, което исках е да се обяснявам защо оригиналните са подменени с този архаичен и доста елементарен модел.

3. За ремонтите: Някой попита какви ремонти. Всъщност наистина всичко, което има да се прави е по-скоро козметика, но... На такава цена, колелото не можеше да се каже, че е подарено, защото, както може би виждате, на места по рамката има повърхностни следи от ръжда, които аз изчистих повърхностно и запечатах с един специален лак против ръжда. Това, обаче, е нищо и това, което ще трябва да дам на майстор да оправи са следните две неща:
3.1 Задното колело не е центровано и мустаците на гумата опират на едно място в рамката. Този реглаж струва тук от 30 до 40 франка /като си спомня, че за толкова на колодрума в София навремето ми правеха пълен преглед и настройка на колелото.../.
3.2 Средното движение почна да чука две седмици след покупката на колелото и забелязах, че откъм венците се е отворило леко. Все още не съм си взел всичките инструменти от София, пък и предпочитам да го направи и това професионалист.

4. Кратка бележка за велосипедите тук и техните цени. Може да не сте запознати с наличния избор на колела тук и това как различните типове се движат като цени. Първо трябва да знаете, че Швейцария е една страна, която се базира на няколко основни "стълба", които представляват непреходни швейцарски ценности и особености: Пощата, Железницата, Непукизмът и Колелото. Тук произвеждат колела по моята част /comfort,recreational, city and country ride/, но и бегачи и доста добри маунтин-байкове. Както, обаче можете да се досетите, те са безумно скъпи и за "обикновено" /всъщност доста добро и надежно, да не говорим, че е и красиво/ градско колело цената на старо в специализиран магазин започва от 1100 CHF. Това е за марки като Villiger, Tour de Suisse или Cresta. Следователно можете да се сетите, че местните, колкото и да са шовинисти, все пак като повече циции от шовинисти, предпочитат добри японски или други колела, които на тази цена са поне доста добри маунтин байкове. Истинските планински бегачи започват ценово тук от 900 франка и това е цена с намаление на доста нисък клас модел. Същевременно можете да си намерите в спортните магазини /не специализираните магазини, а спортните супермаркети/ доста добра конфекция, която разбира се е с тежка рамка, по-нисък клас компоненти и т.н. Предполагам, че сърцето на мнозина от вас ще се обърне като видите какво има заключено по гарите. Обяснявам: тук хората се движат безумно много с колело като мнозина, които нямат щастието да живеят в града си заклюват колелата по много бройните вело-паркинги около гарата и след това с тях си перкат до работата. Допреди около година и нещо все още голяма част от колелата не се заключваха, независимо колко скъпи и добри бяха. За да се промени това се погрижиха албанци, косовари и сърби. Даже има един швейцарски къс виц: "Къде ще се проведе следващия Tour de Suisse? В Югославия, те колелата са вече там."

Ако ви е любопитно нещо за колелата тук, или как се кара тук из града /гарантирам ви, че е доста различно от София/ или в интересуват цените на някои части - свиркайте!