Ходя си аз тук-там, чат-пат. Гледам, кво прави Сорокин, примерно. Слушам от един приятел за две датчанчета, дето миналата година минали от тук, качили се на Килиманджаро, после се върнали със самолет и сега му пращат картички, слушам каква им била организацията и как посолствата едва ли не ги носили на ръце и посрещали с хляб и сол (а идете в някое наше) и си правя организационни планове - преспивания, мангизи, застраховки и т.н. И какво в края на краищата ме изчеластря по главата свише и изневиделица? Чичо ви Карелчо.
Та на ония 11-ти, точно авионите чучнаха билдингите, ръмеше леко. Излизам аз на двора да се правя на заварчик и клепам по един стол от офиса щото го счупих да си въртя гъза и гледам да ми се лендзи нещо като много мръсен, рус циганин, кльощав като абисинец. Изчезна някъде и след малко се появи с едно колело, а после донесе и багажа, който ще опиша по-късно.
-Велика повреда! Капут! Може ли тука на сухото? (плеши на някакъв чешко-руско-сръбски).
Аз съответно гордо включвам уникалната си смес англо-френско-руско-български, с две три думи на немски (винаги всички ме разбират, аз най-вече).
Та зрелището беше както следва:
1. Колело. Фаворит сигурно модел 56г. Алуминиеви капли чешки, с дебели гуми без никакъв грайвер. Скорости, само задни 7, от които работят 4. Кормилото - чопър, много високо. Багажника долу счупен, подпрян с клечки и вързан с тел и сезал.
2. Багаж. Отзад на багажника завързана кошница от тези за пазаруване в суперите. В нея са сложени два сака по височина залепени гъз с гъз, захлупени с още една кошница и вързани с ценни въженца , ластичета и телове. Това е увито с избелял пешкир в цветовете на чешкото знаме. и отзад са накичени картони от кашони изписани с дружелюбни надписи на различни езици. Най-отзад се вее националното ни трибагриниче, книжно. Значи той, като кара, не се вижда. Отпред към кормилото се вързва с въже голяма чанта. Общо тегло на багажа около 60 кг. от които 20 архив от тетрадки с дебели корици с пълно документация (подлепваше си и етикетите на бирите, които пил). За спане 2 малки пухени възглавнички, едно одеало и два найлона.
3. Авоари. Тръгнал с 320 марки, ама едни румънски цигани му задигнали 100 и инструментите (той мангизите ги разхвърлял на различни места за всеки случай).
4. Престои. Спи на открито, до безиностанции, кошари и пр. Като попитах какво яде ми показа 10 пликчета "Танг" и рече че му казали дето това е като космическа храна със всички витамини и минерали, носеше си шоколади (по 2 блокченца на ден) "И знаеш ли? Във всяка бензиностанция от Сърбия насам има вода, санитарна, без пари!"
5. Маршрут. С двамата си сина обиколил цяла Западна Европа без Испания, ходил в Мароко и Тунис. Сега бил сам, защото синовете не могли да си вземат отпуска. Това му беше 28 ден. Чехия-Унгария-Румъния-Сърбия-Македония(изгонили го заради войната )-България ( К-дил ) -Гърция, Турция до Инстамбул(и аз съм го минавал)-Б-я през Свиленград и по магистралата до София. От тук замина за Сърбия-Хърватия-Унгария(3 дни на Балатон) и се прибрал ( разкандардисах го да се връща през Видин, където си мислеше че има мост, щото беше възмутен, че сърбите му взели 20 марки пътна такса на влизане).
Повредата беше спукана гума. В Гърция му я лепили на една безиностанция, ама турили парче от лепенка за кола и то наопаки, та се залепила за външната гума и освен това подскачаше. Намерих му една вътрешна и една стара руска външна, купих му кило сирене и домати, две бири и един хляб, опържих няколко филии и натърках чесън (т.н. топинки) и ги раздухме вечерта. Оставих го да спи и да се окъпе в офиса и на сутринта, като дойдохме беше като излюпен. Исках да му дам едни стари маратонки, щото той караше със сандали, ама педалите ги бяха изяли. Каза, че си нагласял краката по педалите и му било много удобно. Сега редовно ми пише картички.
Та по въпроса с постера - потреса е че Karel Sobota е на 57 години и като се пенсионирал (на 60) щял да ходи до Китай, това му била мечтата. И да знаете, ще отиде!