...за моите неволи с вилката, един Suntour M6300 с 5см ход ужким осигуряван от пружини и еластомери. Наскоро една вечер нещо се бях сдухал, и реших да излезна с колелото да обиколя квартала, да поскачам малко и така да си пооправя настроението. Вече се беше стъмнило и си беше бая студено, ама нали съм си луд обличам се, слагам фара и излизам. Покарах половин час, надървих се от студ, вилката - и тя се вкочани. Изобщо не поемаше неравностите, направо се беше гипсирала. Слезнах от колелото, скочих целия върху кормилото, но Сънтура ниеден се сгъна половин-един сантиметър и толкоз . Аз, невярващ, се набирам отново, и в следващия момент чувам едно силно ПУК! Точно като от отваряне на шампанско. Стоя, мисля, по едно време се сетих да погледна към тапите на подпората на вилката (естествено че тапи, какви регулатори искате за тия пари), обаче на тяхно място зееха две дупки. Огледах се, едната беше изхвърчала на половин-един метър в страни, но другата не се виждаше в радиус от 5 метра. Не ми се искаше да прилагам винарските методи с коркова тапа и реших да търся другата тапа по изминатия маршрут. Вървял съм с костенурски темпове близо 20 минути, бутайки таратайката с едната ръка, осветявайки околността с фара с другата. Слава богу, накрая я намерих, и макар и премръзнал се прибрах благополучно.
Кажете ми, това нормално ли е за пружинно-еластомерните вилки? По нета съм срещал ревюта на някои вилки в които се споменава за тоя проблем, но на някои не се споменава нищо.

Иначе за шиповете - мисля да пробвам със зимни-гуми самоделки, имам един чифт 1.9-ки който мисля да жертвам за каузата. Но определено няма да ги пробвам на Витоша, поне не и от първия път, още повече че явно тоя сезон колелото ми на практика ще е твърдо...

I am sick and tired of being sick and tired