... са страшно разсеяни. Няма каране да не се засека с някой заплес дето ако изобщо ме види почва да мърда наляво-надясно и накрая се стъписва забучен точно на пътя ми, при което в най-добрия случай едвам успявам да намаля скоростта, развалям си кефа, а и отнасям по няколко псувни. Е оня ден за малко да отнеса два дакела барабар със собствениците им (също двама на брой), бях се засилил с около 40, виждам че има хора, почвам да крещя "вардааааа", а те стоят като препарирани, и хората и кучетата (кутрета по педя и половина дълги). Не успях да намаля достатъчно за да ги заобиколя и профучах на магия между двата дакела между които имаше не повече от 15 санта разстояние, проклетите животни ме гледаха умно докато връхлитах към тях без да направят и най-малко усилие да се махнат от пътя ми. Приятеля ми, който караше зад мен после ми каза че на едното буквално съм му обръснал козината... От страна на собствениците (които все пак благоволиха да ми направят място) долових откъслечно истерични крясъци "идиот... ти спирачки нямаш ли... тая пътека е само за пешеходци!!!". Ходи им обяснявай че настилката е прекалено чакълеста за бързо спиране и скоростта прекалено висока за резки маневри...

I am sick and tired of being sick and tired