CRZ, сигурно си прав. Обаче наистина ми е трудно да ги събирам. Има един момент на “насищане”, в който ми писва да събирам и започвам полека да си измислям важни неща които ми трябват сега / спешно!/. Последния /и първи/ път събирах за кмпютър и от тогова мина едно известно време, в което упорито и повтарящо се решавам да изследавм настоящата стойност на парите, понеже опитите да събирам тогава бяха почти депресиращи, понякое време си задавах въпроса защо изобщо работя и други такива / понеже плана ми беше суровичък и залатата, като се замисля по-малка/. Наистина оценявам съвета ти но не знам дали ще мога да го приложа. Сигурно просто ще направя като теб. Падам си дивачка, но за усмирение като набарам колелото на сестра ми карам по автомобилните пътища /– там не мога да си позволя да съм дивачка/, а и нейното е най-евтиния Крос. Мисълта ми е че се опитвам да се усмирявам и едва ли скоро след като си купя колело /my own/ ще се опитвам да правя твоите финтове. Старая се да не гледам много екстремни предавания – така че няма да ме изкушават в прав текст. Аз по принцип си живея екстремно, незнам точно как го правя, но внасям тръпка в почти всичко което правя. Чак понякога се уморявам. Поради което напоследък се опитвам да правя някои неща като “нормалните хора” – понякога е по лесно като тях / ако обаче някой ме впише в групата им направо ще ми стане бррр, гадно че въобще ме е видал някак си там, обаче засега не съм чувала подобно нещо, “напротив, напротив дори да умирам , живота със сгрубите лапи челични…” и т.н. Вапцаров /. Май пак много се отплеснах. Надявам се да не съм била дасадна. Но мисля,че все пак не бях.

Редактирано от vesiii /ex.buddy/ на 16.08.01 22:04.